Тя сгушена стои във скута
на близката й самота.
Не разбирам как се случи,
беше всичко на шега.

Цялото й тяло пребледняло,
нежно и студено, но уви,
от лъжи е премаляло,
обвито в паяжина от сълзи.

Всеки звук превръща се в начало,
всеки миг на тишина - във край.
Мълчиш и гледаш ме в очите...
помниш ли как ме забрави?

Цветето изсъхва,
а кошмарът е болезнен.
Тихо вик заглъхва...
Вече няма нищо гневно.

See also:
JustSomeLyrics
107
107.21
Quilapayún El Sol en Desierto Grande Lyrics
[www.Ahanghaa.com] [www.Ahanghaa.com] Lyrics